Откриването на VI-тия сърдечен тон от проф. д-р Иван Митев е направило революционни промени в областта на кардиологията и е първото голямо откритие на българската медицина, известено като „Феномена на века”. Българското откритие на проф. д-р Иван Митев е вписано в Златната книга на ИНРА, а на автора е връчен диплом за откритие, в последствие наречено “Откритие на века”. VI-тият сърдечен тон е получил международно признание и е наричен “тон на Митев”.
Откриването на шестият сърдечен тон дава възможност на много учени да продължат изследванията си в областта на кардиологията след делото на проф. Митев.
Шестият сърдечен тон е наблюдаван за първи път през 1971 г. Първо съобщение за VІ-ти сърдечен тон е публикувано през 1974 г. в бр. 4 на списание „Педиатрия”. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува статия на проф. д-р Иван Митев озаглавена „Шести сърдечен тон”. Българинът проф. Иван Митев прави едно от най-важните открития в медицината през изминалото столетие, което се нарича шести сърдечен тон! През 1974 г. д-р Иван Митев публикува статия, в която за пръв път споделя за своето епохално откритие. Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука. Шестият сърдечен тон е приет като ново явление от световните кардиолози, а откриването му създава перспектива за допълнителни проучвания, свързани с широк кръг теоретични и практически въпроси от сърдечната функционална диагностика, физиологията и патофизиологията.
Българската държава издава пощенска марка, посветена на шестият сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.
Какво представлява VІ-тият сърдечен тон?
Човешкото сърце за един средно дълъг живот от 70 години пулсира около 3 милиарда пъти и изпомпва близо 260 милиона литра кръв. То е и емоционално понятие, свързвано с всички човешки вълнения и тревоги, благородни пориви и страхове. Каква е причината за възникването на шестия сърдечен тон? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия тон се намира вътре в сърцето и се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола. Кардиологията изучава сърдечните тонове, които се чуват от биещото сърце при изпомпване на кръв. Те се ползват в кардиологията като един от най-добрите диагностични показатели. Шестият сърдечен тон се регистрира по време на сърдечната систола (фазата на изпразване на сърдечните камери) под формата на едно-две нискочестотни (35Hz) и рядко средночестотни (70Hz), нискоамплитудни, телесистолични колебания, с ширина 35 – 100 мсек при здрави хора. Той е открит и по време на камерна систола на човек с вроден сърдечен порок. Поради това проф. Митев определя шестият сърдечен тон като физиологичен или като патологичен сърдечен тон.
Честота на наличност на шести сърдечен тон
„Като сме използували съвременна, позната и внедрена в практиката методика и апаратура за изследване на сърцето /поликардиогрфия/, описваме нов, непознат досега на фундаменталните науки и функционалната диагностика на сърцето тон, който наричаме шести сърдечен тон. Описания тон сме регистрирали при сърдечно здрави и при сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза, с ефект на междупредсърдната преграда при стеноза на аортната клапа и при миокардит. У децата този тон е само патологичен” – заключава проф. Митев.
„Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това почти сигурно означава, че то има заболяване на сърцето” – твърди проф. Митев. Ученият изследва и болни с гръдна жаба, с хипертония, с прекаран инфаркт. При тях наличието на шести тон е с доказан патологичен характер, а проследяването на неговата динамика е показател за развитието на болестта или на оздравителния процес.
У здрави деца се среща рядко (1%). В здрави възрастни индивиди шести сърдечен тон се среща при жените най-често между 40 и 49 години, а при мъжете между 30 и 39-годишна възраст (15%). При някои заболявания като чиста недостатъчност на аортна клапа при деца се среща в 54,5% от случаите, а при възрастни в 52,6% от случаите. В 53,1% от случаите се среща и при деца с чиста стеноза на митралната клапа. Шести сърдечен тон се открива често и при деца с активен ревмокардит, миокардит, ревматоиден артрит и други колагенови заболявания. Шестият сърдечен тон се открива между първия тон, свързан с началото на свиването на сърдечната камера (систолата), и втория тон, свързан с началото на отпускането на сърдечната камера (диастолата), но по-близо до втория сърдечен тон. Той се записва най-често като „върхова област” при ЕКГ отвежданията или като „пункт на Ерб” в 3-то ляво междуребрие до гръдната кост. Проследяването на сърдечните тонове е неинвазивно (не нарушава цялостта на тялото на пациента и не навлиза в него) за разлика от други методи в сферата, които биха могли при често, а даже и при еднократно прилагане да причинят допълнителни нарушения.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Това откритие дава възможност да се използва и в посока за профилактика и диагностика, както и в посока за проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания. Откриването на шестия сърдечен тон създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество. Шестият сърдечен тон е наблюдаван и регистриран за първи път от проф. д-р Иван Митев през 1971 г. Вписан е в държавния регистър на откритията на Р. България на 18.05.1978 г. Откриването и регистрирането на шестия сърдечен тон редица учени от международната научна медицинска общност определят като „Феноменално откритие” на века в областта на кардиологията, който тон по-късно става известен в международната общност като „тона на Митев“. Шестият сърдечен тон е определен като най-значимото българско научно откритие на ХХ век. На 12 март 1981 г. българското откритие е вписано в Златната книга на ИНРА, а на автора проф. д-р Иван Митев е връчен диплом за откритие, в последствие наречено “Откритие на века”. В чест на д-р Митев е кръстен „Митевият ледник”, който се намира на о-в Брабант в архипелаг Палмър, Антарктика.
Много лекари от Франция, Съветския съюз и САЩ подкрепят д-р Митев и застават категорично зад позицията, че това е не друго, а отделен сърдечен тон, който кардиологията не познава до момента. Откритието е сензационно! То е първото официално българско откритие в медицината.
Проф. Пиер Вернан, известен американски кардиолог, пише: „Работата на г-н Иван Митев върху шестия сърдечен тон намирам за съвсем оригинална, защото той прави достояние един стетоскопичен феномен, неописан досега.” Същото мнение споделя и американският учен Алдо Лунзада. който казва „Трябва да кажа, че съм окончателно убеден в съществуването на шести сърдечен тон.” Проф Г. Касирски пише”Доктор Иван Митев пръв е описал и подробно изучил нов звуков феномен на сърцето – шести сърдечен тон, който по право трябва да бъде наречен „тон на Митев”, така както петият тон е наречен на името на Карло.” Откриването на шестият сърдечен тон прави поврат в кардиологията.
Това откритие променя развитието на съвременната кардиология.
