Сп. "Природа", С., БАН, 1995, 1 кн.
Михаил Михайлов
ВУНДЕРКИНДИТЕ (ДЕЦАТА ЧУДО)
(със съкращения)
Всички се възхищават от "живите компютри" и от други подобни на тях самородни таланти, умеещи в най-млада възраст да творят чудеса с възприемчивостта си към знания и със силата на паметта си. Особено удивление предизвикват феномените бързосметачи, притежаващи способността да извършват наум пресмятания с невероятна сложност.
Изкуството да се запомни и да се изчислява наум, разбирано като тайнствено знание, се появява много отдавна в особен род наука, наречена мнемоника, или мнемотехника. Хипиас от Елис (около 400 г. пр. Хр.) запомнял последователно 400 изречени му имена. Бащата на римския философ Сенека можел да повтори 3000 имена и да запомни след първото прочитане 200 стиха от поетическо произведение. Джон Уолис, живял през 17 в., запомнял по слух число от 53 цифри и бързо извличал от него корен с "дължина" 27 цифри. Дори след цял месец той продиктувал тези цифри по памет, като правилно изчислил корена, но допуснал в пресметнатото число малка грешка. Германският лекар Рюкле научавал наизуст казаните му петцифрени числа и веднага ги съобщавал отначало и в обратен ред, в редици, в стълбове и диагонално. За четири минути наизустявал стоцифрено число и можел до безкрайност да умножава и повдига на степен каквито и да било посочени му числа. Забележителни математически способности проявяват още в детството си Л. Ойлер, А. Ампер, К. Гаус и други големи учени, запазили тези си способности до края на живота си. Блез Паскал формулира и доказва повече от 30 теореми по евклидова геометрия, преди още да е надникнал в учебник по геометрия. На 15 години публикува труд върху коническите сечения и доказва над 100 нови теореми. Гаус още в ранна възраст проявява способности в областта на алгебрата и в теорията на числата. Почти всичките си фундаментални открития той прави на възраст от 14 до 17 години. Бележити сметачи през детските си години са били Джон фон Нойман, създателят на математическата теория на игрите, Норберт Винер, Вернер Хайзенберг и Лев Ландау.
Ако попитате дете чудосметач как успява да извърши изчислителна операция, която е по силите само на електронноизчислителните машини (ЕИМ), то, усмихвайки се смутено, най-вероятно ще ви отговори, че не знае.
-Как не знаеш? Та нали току-що абсолютно точно извлече корен седемнайсети от число със 158 знака? И само за 14 секунди?
-Така е, но аз наистина не знам как стигам до резултата. Обикновено ми се струва, че бягам по много дълъг тъмен коридор или тунел, а отдясно и отляво от мене се носят потоци от числа и внезапно на излизане от тунела далеч пред мене на светло виждам нужните цифри.
И в по-късно време, и днес срещаме хора с такава шокираща дарба, изявила се още в ранното им детство. Отдавна е известна феноменалната способност на индийката Шакунтала Деви, чиито загадъчни способности да решава мълниеносно и точно сложни математически задачи изумяват десетки години учените. Нейният математически талант се проявява в ранното и детство, при това без да е получила училищно образование. В специални телевизионни предавания в Ню Йорк тя се състезава по бързина на решаване на аритметични задачи с най-съвършените изчислителни машини и ги изпреварва с 6 секунди. А при експерименти в Сидней (Австралия) Шакунтала успява да реши задачите, преди още те да са минали през електронния мозък на изчислителното устройство. Друга нейна изключителна способност е познаването на всякакви дни от календара. Запитайте я например на какъв ден от седмицата на някоя година се пада датата 27 януари, и тя веднага, без да се замисли, ще ви даде точен отговор.
За чудосметачите са написани много книги. Сред изследователите, автори на тези книги, са добре познатите имена на Стивън Б. Смит (самият той е чудосметач), Стивън Кинг, издал съчинението "Хора сметачи, психология, методи и биографии на чудосметачи в миналото и настоящето", Алфред Бине, Г. Милер, Б. Плоткин и др. Предмет на сериозни изследвания са били видните "живи компютри" Стивън Кинг, Х. Еберстарк, Джеледин Бъкстон, А. Бенджамин, близнаците Джон и Майкъл, Вилем Клайн, Айткен, Якоб Инауди, Фред Браунз, Франк Шадлер, посочената по-горе Ш. Деви, Янос, Крис и Пол Море, Силва и Курт Шатери, Ференц Патоки, Джон Уолиз, Юзеф Приходко, Уми Клейн, Гриша Чудновски и др. В САЩ - във Вашингтон и Филаделфия, с изследвания на вундеркинди се занимават Институтът по проблеми на интелекта и Институтът за развитие на човешките способности. По проблемите на изучаването на ранните таланти в редица страни на Европа и Америка се издават научни списания. Едно от тях (английско) се издаваше на английски език и в България.
Според Алфред Бине чудосметачите са два основни типа: едните мислено виждат числата, другите по някакъв начин ги чуват. И сред първите, и сред вторите има такива, които са започнали да смятат, преди още да са се научили да записват и да четат числата.
Повечето майки искат да имат вундеркинди, за да могат да кажат: "А моят, представи си, още на три години изучи вариационното изчисление..." "Да се чудиш! - шепне съседката й смаяна. Вундер" - на немски език означава "чудо", а "Кинд", също на немски, означава "дете".
Математиката и музиката са областите на науката и изкуствата, които вундеркиндите особено обичат. Още Питагор открива математическата истина за музиката. Известно е, че много математици се увличат и по музиката. Някои музиканти от своя страна с удоволствие се потапят в стихията на числата.
Къде още с най-голямо удоволствие се "заселват" вундеркиндите? Във физиката, използваща математическия апарат. В шахмата - най-математичната от всички игри. В поезията с нейната "математика" на ритъма и римата. В практическото овладяване на езиците ...
Тригодишният Волфганг Амадеус Моцарт сяда за първи път до пианото и се опитва да подбере слушани съзвучия, сетне преминава към мотивите. Четиригодишен се научава да свири менует и триб само за половин час. След няколко дни той съчинява своя първи концерт. Зарадван, баща му записва върху нотна хартия първото произведение на сина си. Волфганг наблюдава с интерес записването, а когато баща му напуска стаята, съчинява нов концерт и, макар и трудно, записва нотите му. При това без да има някакво понятие от ноти. А когато за първи път научава за числата, той толкова се заинтересувал, че за известно време изоставя музиката. Стените, подът и всички мебели изписва с цифри. Математиката помага на момчето да повярва в хармонията на музиката. Към шестата си година Волфганг владее артистично техниката на свиренето на клавесин. Тогава почти самостоятелно се научава да свири на цигулка и на орган. Пак на шестгодишна възраст започват триумфалните му гастроли. Във Виена момчето изпълнява пред познавачи извънредно трудни музикални произведения, при това клавишите са покрити с платно. Импровизира по възложени теми. По слух акомпанира на певци. Може да чете записи с всякаква сложност. Първите си концерти за пиано и оркестър изпълнява в Лондон, когато е на девет години. Върхът на "вундеркизма" на Моцар е неговата 14-година. На тази възраст той съчинява операта "Митрадат, цар Понтийски" по поръка на най-добрата опера - Миланската. Същата година издържа най-трудното си изпитание - за късо време написва полифоническа пиеса в строг стил и е избран за член на Музикалната акдемия в Болоня. Такава чест рядко е оказвана на композитори.
Световноизвестни копозитори и музиканти, като Ф. Шопен, Йехуди Менухин и други, също съчиняват музика и изнасят концерти, когато са носели още къси панталонки. Сергей Прокофиев е на пет години, когато написва първото си музикално съчинение, което се нарича "Индийски галоп", а на девет години става автор на операта "Великанът". Вундеркинди били и Д. Писарев. А Грибоедов, Жан-Пол Сартр - те изминават различни житейски пътища, поели върху плещите си различни признания и съдби. Известният италиански лингвист проф. К. Талавини на 12 години вече владеел седем езика, а към 22-ата си година - петнайсет. Всяка година изучавал по 8-9 езика. На един лингвистичен конгрес той прочита приветствие на 50 езика. Знаменитият художник Албрехт Дюрер още на 13 години рисува "Автопортрет", влязал в съкровищницата на световното изкуство.
Срещат се и вундеркинди с многостранна насоченост на таланта си. Такъв феномен е Кин Юн Вон от Южна Корея. Вундеркинд сред вундеркиндите! На четвъртия месец след раждането му се появяват 19 зъба, а след два дни произнася думи. На петия месец почва да ходи, на шест - самостоятелно да се разхожда; запомня по слух имена на животни, научава се да чете и пише, да играе шах. Когато навършва една година, започва свободно да говори английски, след месец овладява немски, скоро - и китайски. Осемнайсетмесечен, започва да рисува с четка и туш. Рисунките му са публикувани във вестниците, които той четял редовно. Когато става на 2 години и 4 месеца започва да си води дневник. В него изписва 4000 страници. Написва томче стихове "Въпрос на звездите", което е издадено. На училищния чин Ким стои с деца с 10 години по-големи от него. Вкъщи под ръководството на баща си той обикновено лесно решава сложни задачи, използвайки и диференциалното, и интегралното изчисление.
Вундеркиндите, разбира се, са неопитни, непрактични в делничния живот. При това те са чувствителни до краен предел. Нервно-мозъчната им система е претоварена. Та нали дарбата не е просто манна небесна! Раменете на вундеркиндите са слаби. Често те душевно се травмират. Но нали те не са имали нормално детство! И резултатът е изтощение на нервната система. И дори сриване и изчезване на дарбата. Талантите не трябва да се преуморяват, да се изстискват като лимони.
Славата замайва главите на възрастните. А на децата - още повече. "Отровата" прониква може би надълбоко. Но тя има наркотично действие. Всеки ден славата става потребна все повече и повече. И да се отвикне от нея, понякога няма възможност.
Вундеркинд - това е мода. А модата е сезонна. Вундеркиндите също са сезонни. Днес за тях говори целият свят, утре за тях не си спомнят дори любопитните съседи. Славата е погубила таланта на не един вундеркинд. Това става и с Роберто Лорети. Реклама, шумотевици. "Вундеркизмът" е сходен с външната красота. Често красиви като картинки, децата стават невзрачни, непривлекателни като възрастни хора. "Вундеркизмът" може да бъде "излекуван", за да приема обществото вундеркиндите като нормални хора, а не да ги третира като чудаци. Близнаците Джон и Майкъл, а също и извънредно талантливата млада художничка Надиа се подлагат на терапевтично въздействие в психиатрична болница. Както заявява неврологът Оливър Сакс, близнаците след пребиваване в болницата като "умствено изостанали", са били "излекувани". Но както той констатира, те не са били вече в състояние да запомнят дори най-проста формула. Загубили загадъчната си способност, те се лишават от главната радост в живота си, от неговия забележително интересен смисъл.
Стивън Смит посочва интересна закономерност: някои чудосметачи умножават числата от дясно на ляво, например 348x461 се изчислява като 300 x 400 +3 00 x 60 + 300 x 1 + 40 x 400 + 40 x 60 и т.н. За тях е по-трудно да наизустят огромните таблици за умножение. Някои изкусно разлагат големите числа на множители, други използват няколко леснозапомнящи се логаритми и от тях извеждат всичко останало. Уместно е тук да се добави, че чудосметачите често се състезават по извличане на цели корени. Към това несъмнено ги стимулира вече широкото разпространение на ЕИМ и на компютрите: нали с използването на ЕИМ са свързани както разработването на по-удобни алгоритми, така и нови възможности за поставяне на задачи. Известно е, че в знаменитата "Книга за световните рекорди на Гинес" се записват и резултати от изчисляване на трудни задачи - още един подтик за вундеркиндите сметачи да усъвършенстват уменията си в изчисленията.
Обикновено се смята, че любопитството, което движи таланта на вундеркиндите, с течение на времето отслабва и вундеркиндът се превръща в средностатичстически младеж, а сетне в обикновен възрастен човек, а по-късно - в щампован старец. Но това не се отнася за всички таланти. Разказва се например, че италианският учен от 15 в. Пико де ла Мирандола в детските си години поразявал хората със своя предивременно развит интелект. Веднъж един кардинал, гледайки детето чудо, отбелязал: "Всичките тези скорозрели деца блестят с ум само в ранни години, а сетне силно оглупяват." "Ако това е вярно - подхвърлило детето, - вие сигурно сте били вундеркинд." Могат да се приведат много примери за гениални учени и дейци на науката, литературата и изкуствата, които са запазили таланта си до преклонна възраст. Чарлз Дарвин, М. Фарадей, К. Гаус, Менделеев, Фройд, Айнщайн и много други са творили до старческа възраст.
Много учени съвсем сериозно търсят начини за създаване на вундеркинди. Някои виждат естествен източник за това в акселерацията - станалото вече характерно ускорено развитие на цялото човечество и полово съзряване на децата. Но ве още няма научни доказателства за психическа и интелектуална акселерация, макар да са налице стремежи у днешните деца да станат по-умни, по-интелигентни. Но е доказано, че акселерацията има вълнов характер, периодите на подем се сменят със спад. Все пак се прави усилие да се ускори развитието на децата. В специализирания Институт за развитие на човешките способности в гр. Филаделфия (САЩ) се прилага технология, наречена "хотхаузинг", спрямо деца на доучилищна и училищна възраст. Всъщност това е технология за трениране на ума и паметта и вече се прилага и другаде. Изучава се въздействието на гласа върху нероденото още дете и въздействието на различни музикални звуци и цели произведения върху неразвития му мозък, също и на светлинните ефекти. За целта се използва звукова и друга техника, чрез която бременната жена разговаря "мегафонно" с рожбата си. Несъмнено тези въздействие, съчетани с игра, в която участват и родителите, допринасят за по-бързото развитие на детето след раждането му, а малко по-сетне - и за развитието на интелекта му. За по-нататъшното развитие на детето се използват и специални програми за стимулиране на мозъчната дейност. Успехите са главно в насочването на децата към математиката. Но някои учени се изказват отрицателно за тази методология, която претоварва децата и може да доведе до вредни последствия. Пък и широкото разпространение на електронно-изчислителните машини по света прави излишно изкуственото създаване на "живи компютри".
Някои учени търсят решение на задачата за създаване на вундеркинди по пътя на генетиката. Един от тях - Г. Милер, предлага да "се завъждат" деца чудо, като се използват гени на велики хора. Тези учени явно са склонни да преувеличават значението на биологичния фактор. А въпросът за интелекта и за развитието му е социален. Само съвсем малка част от надарените деца и потенциалните гении действително се реализират като творци. Много важно е за тях да се създава "обогатена" среда. На понятието "обогатена среда" не е чуждо понятието "генетика на поведението". Ето защо педагогиката си остава главната наука за възпитанието на талантливото подрастващо поколение и тъкмо към нея трябва да насочат своето внимание учените. Може вундеркиндът да е дори евентуален гений, но той ще се развие напълно само там, където ще му се създаде благодатна възможност да обогати интелекта си и да придобие такива важни качества като осмислена и насочена любознателност и наблюдателност, критично възприемане на нещата и явленията, настойчивост в търсенията, интелектуална стегнатост и организираност, настойчивост, трудови навици, силна склонност към придобиване широта на познанието, ерудираност. Тези и други качества не се придобиват по рождение, а при активно школуване в живота, преди всичко при целенасоченост на учебния процес, при който се формират ентусиазъм, въображение и стремеж към самостоятелно творчество. А творчеството е процес на усилено преработване на информацията за външния свят.
Какво би станало, ако светът се изпълни със самородни гении? Няма ли детството да се окаже под заплаха да изчезне? Несъмнено това време, когато всички новородени ще бъдат деца чудо, ще радва човечеството. Добре е да се срещат вундеркинди, но добре е и те да преминат през необходимото и полезно за тях обучение в учебните заведения, което не само няма да отслаби вродения им талант, но ще го доразвие максимално, като го разшири и дообогати с всички ценности за знанието.
